Бях сам в гората в гъста мъгла. Бях се изгубил на километри от най-близкото село. Изведнъж бели сенки с камбани започнаха бавно да идват от гората. Този звук и това стадо бяха страшни, но много красиви. Като призраци. С тях беше и техният пастир. Много хубав човек, с който си поговорих. Беше от онези специални моменти, които само фотографията може да ти предложи. Хващам някой път, без да знам къде отивам и винаги в края на пътя излиза някаква награда, някаква случка, която запаметявам във фотография. В края на пътя стои спомен, който ти казва, че хубавите неща в живота трябва да ги потърсиш и сам да отидеш до тях. Този кадър е един от много хубавите фотографски спомени, които колекционирам в моята памет.
Изображението е заснето с Leica Q2 Дата на заснемане – 29.12.2021 Размер – 21 × 21 сантиметра Хартия – Photo Rag® 308 g/m² Matt Fine Art - smooth
